Ток от солена вода - 18 Септември 2015 - изобретения
Вторник, 21.02.2017, 21:51
Изобретения
Главна | Регистрация | Вход Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Вход във форума


Кръстословици

Приятели на сайта
  • Кръстословици
  • Игрички





  • Календар
    «  Септември 2015  »
    ПнВтСрЧтПтСбНд
     123456
    78910111213
    14151617181920
    21222324252627
    282930




    Нашата анкета
    Кой е любимия Ви изобретател?
    Общо отговори: 279
    Главна » 2015 » Септември » 18 » Ток от солена вода
    11:47
    Ток от солена вода

    “Ако затрупаните от снега хора в Родопите имаха моето изобретение, никога нямаше да бедстват без ток”, казва 64-годишният Александър Александров. Столичанинът, който живее в малкото ямболско селце Люлин, покани “24 часа” в дома си, за да покаже как си свети, слуша радио и зарежда джиесема си, без да ползва услугите на енергото.

    “Този транзистор свири от 7 месеца, не съм го спирал, не гася денем и лампите”, показва Сашо. Постига го с помощта на източник на ток, който изобретил сам и за който твърди, че е практически вечен. “Или поне

    докато на този свят

    съществува морската

    вода”,

    прави уговорка изобретателят.

    По образование е физик и като всеки чудак прибавя малко мистицизъм в биографията си. Навремето преподавал военноприложни дисциплини в Академията на МВР в Симеоново, но се развел и заради тогавашното разбиране за морал трябвало да напусне.

    После започнал в “Кремиковци”. Оттогава е и авторското му свидетелство. Според документа, издаден на 12 май 1983 г. от Института за изобретения и рационализации, Александров в колектив с още 3-ма души е създал манипулатор за връзване с тел - полуробот, който намира приложение в прокатните производства. “За него навремето ми броиха 2500 лева”, гордее се авторът.

    Александър Александров имал и други изобретения. Например в областта на хидравликата, а преди години предизвикал интереса на медиите с това, че открил как да отоплява софийския си двустаен апартамент само с 450 вата ток. Но сега смята за най-актаулен своя източник на електричество, който

    в домашни условия

    конкурирал...

    атомната

    електроцентрала

    “Шегата е уместна, защото по подобие на верижната реакция при разпада на ядрата на атомите и при мен нещо започва и ще свърши чак когато вече няма суровина за процеса, практически никога”, сочи Сашо.

    Той разкрива, че идеята за своеобразната батерия му хрумнала от фантастичния роман на Жул Верн “Капитан Немо”. “При него 90 процента от измислиците се оказват истина”, твърди Александър. Читателите помнят, че подводницата на капитан Немо “Наутилус” се задвижва с електрическа тяга, като използва морска вода.

    “Солената вода била единият електрод. За другия писателят не разказва много, описва бегло някаква амалгама от живак и олово. И аз използвам солена вода, като си купувам морска сол от магазина и си правя солен разтвор с концентрация 12-15 процента. Другият ми електрод обаче не е от метал, за него използвам механична смес от неметални вещества, които са подбрани така, че да бъдат безвредни, безплатни и от чисти природни материали, които никога не се изчерпват”, повдига крайчеца на тайната си Сашо. Засега той

    не иска да разкрие

    съдържанието на

    втория електрод

    дори и пред патентното ведомство, защото се страхува, че ще изтече информация и друг ще присвои откритието му. Но твърди, че е готов да го сподели със сериозен и далновиден инвеститор, който като начало да вложи 3-4 хиляди лева в идеята му. За да я разширят и доразвият, трябва да закупят и необходимите домакински уреди и превърнат дома в село Люлин в образец за пасивна къща - къща, която се захранва изцяло с електричество, собствено производство, без да зависи от капризите на природата като слънце или вятър.

    “След това ще патентоваме метода ми, а на спонсора ще му я подаря тази къща”, обещава мъжът.

    Председателят на Търговско-промишлената палата в Стара Загора Олег Стоилов вече е проявил интерес към идеята на Александър Александров. “Заедно с регионалния академичен център сме готови да проучим метода и да помогнем на автора за популяризирането му, ако експертите потвърдят, че наистина в него има хляб, каза пред “24 часа” Стоилов.

    “Сега мощността на тока ми е 20 вата, но мога да го вдигна и до 5 и повече киловата и да захранвам малък бойлер, хладилник, пералня - зависи от електроуредите”, категоричен е създателят на източника на електричество. Тогава вече ще се наложи да наливат солената вода не в малки буркани, както и сега, а в големи пластмасови бидони, които солта не разяжда.

    Александър не крие, че стигнал дотук по неволя.

    Преди няколко години продал апартамента си в София и се преселили с втората си съпруга Нели в град Средец, където жената имала втори братовчеди. После купил за 3000 лева къщата в село Люлин. Искали да избягат от суетата на големия град. Жената починала от инсулт в началото на миналата година. Сашо останал сам - с двете котки Мури и Маша. Двамата му синове работят в чужбина.

    Получава вдовишка пенсия от 115 лева . “Скоро ще мога да се пенсионирам, но засега живея много бедно, за хляба ми помагат добри хора от съседното село Първенец. Затова и останах без ток. Преди година

    не успях да платя

    сметка от 38 лева и

    от енергото ме

    отрязаха

    от мрежата си. После дойде още една сметка за 40 лева, виси и тя. Когато останах без електричество, бях подготвен - от академията знаех как да си направя ток с химикали, с белина от магазина. Но този метод е временен, затова бързо го замених с моя. Към него бях тръгнал отдавна, имах несполучливи опити с метали, докато стигна до съдържанието на втория електрод. Не казвам, че съм създал вечен двигател, защото моята батерия ще работи, докато има солена вода и ѝ се прави профилактика - все пак водата се изпарява и трябва да се долива, солта кондензира.

    Освен лампите и радиото Сашо поддържа и вентилатор. “Мога да включа към инсталацията и малък телевизор с мощност 6 или 12 вата, ако намеря. Нямам причина да плащам на енергото, за да ми възстанови електричеството, още повече, че се топля на дърва и въглища. Не работя с компютър. Но вечер спокойно мога на тази светлина да чета Библията - други книги вече не ми трябват, тях ги прочетох навремето”, допълва разказа си Сашо.

    Твърди още, че неговият ток, който е на физическа, а не на химична основа, е по-различен от този, който познаваме. Менял силата и напрежението си според консуматора, включен към него. Мъжът дори имал формули, в които величините били относителни.

    Александър съжалява, че изобретението му нямало нужния търговски вид. Той вече е изработил негови прототипи в два варианта. При единия е истинският електрод. При дугия прилагал менте, с което устройството му пак свети, но практически не безкрайно. Този вариант било застраховка срещу кражби.

    Точно такъв прототип повече от месец вече свети и в кабинета на главния редактор на радио “Стара Загора” Здравко Георгиев. Медията първа съобщи за Сашо и неговото домашно електричество, като нарече мъжа

    капитан Немо

    от село Люлин

    “Интересът към него е голям, много старозагорци идват тук, за да видят прототипа”, потвърждава Здравко Георгиев.

        источник вестник 24 часа

    Преглеждания: 485 | Добавено от: паяка | Рейтинг: 0.0/0
    Общо коментари: 0
    Име *:
    Email *:
    Код *:
    Търси

    Гласувай

    Гласувай за нас в Sait1



    Page Rank Check





    Статистики



    Архив на записите
    Copyright MyCorp ©2011-2017
    --Осъществен от oVo